Путин и Си Дзинпин бият рекорда по споразумения, а Тръмп се хвали с по-бляскаво посрещне
Само 21 от тях обаче са са обществено оповестени, а измежду останалите 19 не е ясно дали е реализирано единодушие за военно съдействие и за сателитно разузнаване
40 документа, от които 21 в наличието на Владимир Путин и Си Дзинпин, са подписани при двудневното посещаване на съветския президент в Китай. Докато съветски анализатори дефинират това като връх, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който преди седмица бе в Пекин с софтуерните магнати Илън Мъск и Тим Кук с вярата за договорка най-много за редкоземни детайли, разяснява, че визитата му е било по-бляскаво от това на сътрудника му от Кремъл.
„ Си ми сподели, че възнамерява одобри Путин скоро. Мисля, че това е добре. Разбирам се доста добре и с двамата. Не знам дали церемонията беше толкоз блестяща, колкото моята. Гледах. Мисля, че ги надминахме “, разяснява президентът на Съединени американски щати.
Колегите му от Москва и Пекин пък одобриха декларация за определяне на многополюсен свят и нов вид интернационалните връзки, дадоха и изказване за задълбочаване на стратегическото съдействие.
Както се и предполагаше, планът за газопровода „ Силата на Сибир 2 “ бе измежду централните тематики на диалозите в китайската столица. Обсъждани са въпроси, свързани с маршрута на тръбопровода, разплащанията в национални валути и индустриалното съдействие, заобикалящо глобите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи пред съветските медии, представени от Ал-Джазира, че двете страни са постигнали „ главно съгласие “ по отношение на тръбопровода, в това число маршрута му, само че към момента няма „ явен график “ за построяването му.
Си Дзинпин приканва за по-многополюсен свят, където Съединени американски щати имат по-малко власт и въздействие, разяснява пък Катрина Ю от арабската телевизия, а журналистът от Рига Леонид Рагозин разяснява пред медията, че с помощта на Тръмп връзките сред Китай и Русия са по-добри от всеки път.
Дни преди да бъде определен за втори мандат като президент на Съединени американски щати през 2024 година, той даде обещание да „ разедини “ Русия и Китай, като упрекна предшественика си Джо Байдън, че ги е сближил, напомня Рагозин. „ Но последните му дейности в действителност са в сходство с контрапродуктивните политики на неговите прародители, които насърчиха руско-китайския съюз “, прибавя той.
Затова съгласно него не е чудно, че китайският президент предложения съветския си сътрудник единствено дни откакто беше хазаин на Тръмп.
„ Войната в Иран даде мощен подтик за подсилване на руско-китайските връзки. Затварянето на Ормузкия пролив направи Китай сериозно подвластен от съветските доставки на нефт и газ и по този метод оказа помощ на Москва да изпълни хазната си и да получи спомагателни средства за продължаващата си война против Украйна “, разяснява латвийският анализатор.
Той напомня, че при започване на 70-те години на предишния век президентът Ричард Никсън се стреми към разведряване на връзките със Съюз на съветските социалистически републики и ухажва Китай, като нежно го подтиква към промени, които трансформират стопански страната до неразбираемост.
„ Руско-китайският съюз в никакъв случай не е бил даденост. Руската империя взе участие в битката за Китай дружно с други западни колониални сили през 19 век. Съветският водач Йосиф Сталин оказва помощ на китайските комунисти да дойдат на власт през 1949 година, само че скоро след гибелта му двата комунистически колоса стават яростни противници, обвинявайки се взаимно в ревизионизъм “, посочи Рагозин.
„ Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама тласнаха разширението на НАТО все по-близо до съветските граници. Байдън способства за разгръщането на индиректен спор – както го назова някогашният английски министър председател Борис Джонсън – в Украйна. Междувременно провокативната изразителност на Вашингтон по отношение на Тайван разгневи Китай “, сподели още той пред Ал-Джазира.
По думите му поканата на Си Дзинпин към Путин след визитата на Тръмп е мощен сигнал за Съединени американски щати, че руско-китайският съюз е по-силен от всеки път.
40 документа, от които 21 в наличието на Владимир Путин и Си Дзинпин, са подписани при двудневното посещаване на съветския президент в Китай. Докато съветски анализатори дефинират това като връх, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който преди седмица бе в Пекин с софтуерните магнати Илън Мъск и Тим Кук с вярата за договорка най-много за редкоземни детайли, разяснява, че визитата му е било по-бляскаво от това на сътрудника му от Кремъл.
„ Си ми сподели, че възнамерява одобри Путин скоро. Мисля, че това е добре. Разбирам се доста добре и с двамата. Не знам дали церемонията беше толкоз блестяща, колкото моята. Гледах. Мисля, че ги надминахме “, разяснява президентът на Съединени американски щати.
Колегите му от Москва и Пекин пък одобриха декларация за определяне на многополюсен свят и нов вид интернационалните връзки, дадоха и изказване за задълбочаване на стратегическото съдействие.
Както се и предполагаше, планът за газопровода „ Силата на Сибир 2 “ бе измежду централните тематики на диалозите в китайската столица. Обсъждани са въпроси, свързани с маршрута на тръбопровода, разплащанията в национални валути и индустриалното съдействие, заобикалящо глобите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи пред съветските медии, представени от Ал-Джазира, че двете страни са постигнали „ главно съгласие “ по отношение на тръбопровода, в това число маршрута му, само че към момента няма „ явен график “ за построяването му.
Си Дзинпин приканва за по-многополюсен свят, където Съединени американски щати имат по-малко власт и въздействие, разяснява пък Катрина Ю от арабската телевизия, а журналистът от Рига Леонид Рагозин разяснява пред медията, че с помощта на Тръмп връзките сред Китай и Русия са по-добри от всеки път.
Дни преди да бъде определен за втори мандат като президент на Съединени американски щати през 2024 година, той даде обещание да „ разедини “ Русия и Китай, като упрекна предшественика си Джо Байдън, че ги е сближил, напомня Рагозин. „ Но последните му дейности в действителност са в сходство с контрапродуктивните политики на неговите прародители, които насърчиха руско-китайския съюз “, прибавя той.
Затова съгласно него не е чудно, че китайският президент предложения съветския си сътрудник единствено дни откакто беше хазаин на Тръмп.
„ Войната в Иран даде мощен подтик за подсилване на руско-китайските връзки. Затварянето на Ормузкия пролив направи Китай сериозно подвластен от съветските доставки на нефт и газ и по този метод оказа помощ на Москва да изпълни хазната си и да получи спомагателни средства за продължаващата си война против Украйна “, разяснява латвийският анализатор.
Той напомня, че при започване на 70-те години на предишния век президентът Ричард Никсън се стреми към разведряване на връзките със Съюз на съветските социалистически републики и ухажва Китай, като нежно го подтиква към промени, които трансформират стопански страната до неразбираемост.
„ Руско-китайският съюз в никакъв случай не е бил даденост. Руската империя взе участие в битката за Китай дружно с други западни колониални сили през 19 век. Съветският водач Йосиф Сталин оказва помощ на китайските комунисти да дойдат на власт през 1949 година, само че скоро след гибелта му двата комунистически колоса стават яростни противници, обвинявайки се взаимно в ревизионизъм “, посочи Рагозин.
„ Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама тласнаха разширението на НАТО все по-близо до съветските граници. Байдън способства за разгръщането на индиректен спор – както го назова някогашният английски министър председател Борис Джонсън – в Украйна. Междувременно провокативната изразителност на Вашингтон по отношение на Тайван разгневи Китай “, сподели още той пред Ал-Джазира.
По думите му поканата на Си Дзинпин към Путин след визитата на Тръмп е мощен сигнал за Съединени американски щати, че руско-китайският съюз е по-силен от всеки път.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ